18.10.2016 г., 22:39

На работа след бала

534 0 0

Звездите бяха тази нощ на бал.
Танцуваха, искрящи по небето.
Танцуващи звезди не бях видял,
а може да са били самолети.

 

Приличаше на коледна елха.
Най-отгоре, кръгла като пита,
светеше прекрасната луна
и гледаше ме право във очите.

 

Защо не спя, ме питаше с лъчи.
Звездите, тишината ми празнуват.
Вятърът в дърветата мълчи
и гледа как звездите ми танцуват.

 

Очите ми, не лепнат от съня.
Усмихнато, сърцето ми пулсира.
Представих си се вечер у дома,
обичащ във небето да се взирам.

 

Как неусетно утрото дойде,
звездите ми попиха в светлината.
Няма как и няма накъде,
ще заработвам новата заплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...