18 окт. 2016 г., 22:39

На работа след бала

538 0 0

Звездите бяха тази нощ на бал.
Танцуваха, искрящи по небето.
Танцуващи звезди не бях видял,
а може да са били самолети.

 

Приличаше на коледна елха.
Най-отгоре, кръгла като пита,
светеше прекрасната луна
и гледаше ме право във очите.

 

Защо не спя, ме питаше с лъчи.
Звездите, тишината ми празнуват.
Вятърът в дърветата мълчи
и гледа как звездите ми танцуват.

 

Очите ми, не лепнат от съня.
Усмихнато, сърцето ми пулсира.
Представих си се вечер у дома,
обичащ във небето да се взирам.

 

Как неусетно утрото дойде,
звездите ми попиха в светлината.
Няма как и няма накъде,
ще заработвам новата заплата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...