1 sept 2011, 10:43

На Радко Радков

  Poesía
3.3K 1 29

 

       На Радко Радков

 

                        „Я памятник себе воздвиг нерукотворный...”

                                                        А. С. Пушкин

 

Днес горди сме, учителю, богати,

с наследството, което завеща –

сонетите си царски. Любовта,

стихиите в природата възпя ти.

 

На майсторство и творчески похвати

от тях се уча, често ги чета –

шедьоври, всеизвестни по света,

с награди най-престижни всепризнати.

 

Невероятното ти красноречие

разпалва в мен след всеки нов препрочит

растящ респект, привързаност сърдечна.

 

Творбите ти, ритмични, в рими точни,

са паметник по пушкински всевечен,

дълбок поклон пред който правя с почит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четейки този сонет, едно изречение се повтаряше, и повтаряше в ума ми. Затова ще го напиша: Благодаря ти, Майсторе, че ме запозна с Радко Радков!
  • Монолог на Свети Софроний Врачански, изпълнен от автора Радко Радков: http://www.youtube.com/watch?v=ZLASoaWmhvM&list=UUrRnoP_kNphCnMjocYRrKGg&feature=plcp&context=C432a031FDvjVQa1PpcFPGt_H54-3urr1qbBBuQngmyy-i7ZyAeIY=
  • !!!
  • Дали Радко Радков се е учил от Пушкин, не знам, не твърдя такова нещо. Но е възможно. И Пушкин е писал сонети. Не са много, ако не броим за сонети онегийните строфи.С това мото исках да направя друг паралел. Нетленната резба на стиховете им, както се казва в сонет 55 на Шекспир(пропуснах да спомена че преводът е на Владимир Свинтила), ще надживее всеки паметник и мавзолей.
  • Апропо, Майсторството ну няма нищо общо с Пушкин но щом си решил

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...