1.09.2011 г., 10:43

На Радко Радков

3.3K 1 29

 

       На Радко Радков

 

                        „Я памятник себе воздвиг нерукотворный...”

                                                        А. С. Пушкин

 

Днес горди сме, учителю, богати,

с наследството, което завеща –

сонетите си царски. Любовта,

стихиите в природата възпя ти.

 

На майсторство и творчески похвати

от тях се уча, често ги чета –

шедьоври, всеизвестни по света,

с награди най-престижни всепризнати.

 

Невероятното ти красноречие

разпалва в мен след всеки нов препрочит

растящ респект, привързаност сърдечна.

 

Творбите ти, ритмични, в рими точни,

са паметник по пушкински всевечен,

дълбок поклон пред който правя с почит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четейки този сонет, едно изречение се повтаряше, и повтаряше в ума ми. Затова ще го напиша: Благодаря ти, Майсторе, че ме запозна с Радко Радков!
  • Монолог на Свети Софроний Врачански, изпълнен от автора Радко Радков: http://www.youtube.com/watch?v=ZLASoaWmhvM&list=UUrRnoP_kNphCnMjocYRrKGg&feature=plcp&context=C432a031FDvjVQa1PpcFPGt_H54-3urr1qbBBuQngmyy-i7ZyAeIY=
  • !!!
  • Дали Радко Радков се е учил от Пушкин, не знам, не твърдя такова нещо. Но е възможно. И Пушкин е писал сонети. Не са много, ако не броим за сонети онегийните строфи.С това мото исках да направя друг паралел. Нетленната резба на стиховете им, както се казва в сонет 55 на Шекспир(пропуснах да спомена че преводът е на Владимир Свинтила), ще надживее всеки паметник и мавзолей.
  • Апропо, Майсторството ну няма нищо общо с Пушкин но щом си решил

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...