На Радко Радков
На Радко Радков
„Я памятник себе воздвиг нерукотворный...”
А. С. Пушкин
Днес горди сме, учителю, богати,
с наследството, което завеща –
сонетите си царски. Любовта,
стихиите в природата възпя ти.
На майсторство и творчески похвати
от тях се уча, често ги чета –
шедьоври, всеизвестни по света,
с награди най-престижни всепризнати.
Невероятното ти красноречие
разпалва в мен след всеки нов препрочит
растящ респект, привързаност сърдечна.
Творбите ти, ритмични, в рими точни,
са паметник по пушкински всевечен,
дълбок поклон пред който правя с почит.
© Красимир Тенев All rights reserved.
С това мото исках да направя друг паралел. Нетленната резба на стиховете им, както се казва в сонет 55 на Шекспир(пропуснах да спомена че преводът е на Владимир Свинтила), ще надживее всеки паметник и мавзолей.
