На Радко Радков
Далече съм от тебе по талант,
но въпреки това ще те възпея,
защото смятам, че ще съумея.
Словата ти – световен диамант –
редовно утоляват моя глад.
Тълпата ме намира за завеян
и пазя се, разбира се, от нея,
оставайки с духовното богат.
От края ти тринадесет години
септември стават. На пиедестал
не те поставя твоята родина...
Дано не крачим вечно в тая кал....
Възможно ли е някой да надмине
поета, преоблечен като крал?*
___
* Вж. Р. Радков „Призвание“ – Бел. авт.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Бурназов Todos los derechos reservados
