Сърцето казва едно,
ала разумът знае, че грешно е то.
Когато не знаеш кого да послушаш,
очите си затвори
и света без него си представи.
Сърцето ми е спряло,
а мен никога така не ме е боляло.
Дните са сиви, нощите вече не са красиви...
От мене нещо днес си тръгна
и нямам сили дори да мръдна.
А исках да се върнеш,
да дойдеш и да ме прегърнеш.
Да ми кажеш, че всичко беше шега,
че аз и ти
ще сме заедно завинаги.
Но ти си тръгна
и дори за миг не се обърна...
© Ивалина Иванова Todos los derechos reservados