На раздяла

19 jun 2015, 12:35

Poesía » Otra

357 0 0

На раздяла

винаги ридая.

Обикновено без сълзи.

Не че нещо,

сбогуването ми е тежко.

Предпочитам да ми престои.

Мътилката да се разсее,

Да падне вдън душа.

А тя, гадта, стои и чака.

Дебне като хищник в тъмнината.

Разклатиш ли я с друга мъка,

Въздига се по-силна.

Сякаш пратил си я там да си почине.

Да се осъзнае.

И с нови сили да те обладае.

Дж. К.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.