На раздяла

19.06.2015 г., 12:35 ч.

Поезия » Друга

355 0 0

На раздяла

винаги ридая.

Обикновено без сълзи.

Не че нещо,

сбогуването ми е тежко.

Предпочитам да ми престои.

Мътилката да се разсее,

Да падне вдън душа.

А тя, гадта, стои и чака.

Дебне като хищник в тъмнината.

Разклатиш ли я с друга мъка,

Въздига се по-силна.

Сякаш пратил си я там да си почине.

Да се осъзнае.

И с нови сили да те обладае.

Дж. К.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.