На раздяла
486
0
0
На раздяла
винаги ридая.
Обикновено без сълзи.
Не че нещо,
сбогуването ми е тежко.
Предпочитам да ми престои.
Мътилката да се разсее,
Да падне вдън душа.
А тя, гадта, стои и чака.
Дебне като хищник в тъмнината.
Разклатиш ли я с друга мъка,
Въздига се по-силна.
Сякаш пратил си я там да си почине.
Да се осъзнае.
И с нови сили да те обладае.
Дж. К.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулия Кралева Все права защищены
