На раздяла
488
0
0
На раздяла
винаги ридая.
Обикновено без сълзи.
Не че нещо,
сбогуването ми е тежко.
Предпочитам да ми престои.
Мътилката да се разсее,
Да падне вдън душа.
А тя, гадта, стои и чака.
Дебне като хищник в тъмнината.
Разклатиш ли я с друга мъка,
Въздига се по-силна.
Сякаш пратил си я там да си почине.
Да се осъзнае.
И с нови сили да те обладае.
Дж. К.
© Джулия Кралева All rights reserved.
