* * *
Влязох в Ада да се поразходя,
влязох доброволно, ей така,
из тъмните пътеки да побродя,
из света на грешната душа...
Сияеха отблясъци красиви,
обвити в пурпурна мъгла
из кътчета измамни - сиви,
със вид на ангелски крила...
Какво пък... Не е толкоз страшно,
макар че сенките живеят,
и там, из ъглите му прашни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse