На разходка в... Ада
* * *
Влязох в Ада да се поразходя,
влязох доброволно, ей така,
из тъмните пътеки да побродя,
из света на грешната душа...
Сияеха отблясъци красиви,
обвити в пурпурна мъгла
из кътчета измамни - сиви,
със вид на ангелски крила...
Какво пък... Не е толкоз страшно,
макар че сенките живеят,
и там, из ъглите му прашни,
болките във рани тлеят...
Усещане за... Пъкъл, но "приятно е"
и топло, и задушно и... мирише,
усещане - невероятно,
но... тук да си, ще трябва да не дишаш...
Нищо ново!...
Животът е по-страшен.
Тук поне е тихо и спокойно.
Чувството по-силно за опасност
в живота горен - многобройно е!...
Душата,
цветна е и... бледо сива,
всеки я облича според мярата,
със нея се събужда и заспива,
едни със...
другите...
Без вярата!
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
