На родителите ми
Прощавайте, родители добри,
че старините карате сами,
че няма кой да дойде вместо мен
със обич да ви каже "Добър ден".
Зная, че ви липсвам, вие на мен - също,
но винаги се връщам във нашата къща.
Отново, мили мои, намерих си подслон,
но никъде не е като в бащиният дом.
Остават много думи неизречени,
след кратки срещи и раздели вечни
и многото изплакани сълзи
през времето, което ни дели.
Но след раздяла пак при вас се връщам,
със радост ви целувам и прегръщам.
Знам, дъщерята е за радост чужда,
но винаги се връщам, щом сте в нужда.
Прощавайте, единствени и мили,
до нови срещи и със нови сили!
Дано да е добър и Господ Бог -
раздялата ни да е с малък срок!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
