2 oct 2008, 20:31

На родителите ни и близки в чужбина...

  Poesía
1.2K 0 3

Мамо, мамо ти не знаеш
колко често мисля аз
за това, което си направила,
за това, че се пожертва зарад нас.

 

Не знаеше къде си тръгнала,
не знаеше какво те чака там.
От тук си тръгна ти посърнала
и такава ще се върнеш, знам...

 

Може външно да си подмладена,
да си свалила някой килограм,
но душата ти е състарена,
не си мисли, че нищичко не знам.

 

А чертата на компютъра мига
и чака да напиша още нещо.
Нима това нещо не стига,
но няма начин - съдби човешки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...