2 окт. 2008 г., 20:31

На родителите ни и близки в чужбина...

1.2K 0 3

Мамо, мамо ти не знаеш
колко често мисля аз
за това, което си направила,
за това, че се пожертва зарад нас.

 

Не знаеше къде си тръгнала,
не знаеше какво те чака там.
От тук си тръгна ти посърнала
и такава ще се върнеш, знам...

 

Може външно да си подмладена,
да си свалила някой килограм,
но душата ти е състарена,
не си мисли, че нищичко не знам.

 

А чертата на компютъра мига
и чака да напиша още нещо.
Нима това нещо не стига,
но няма начин - съдби човешки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...