На родителите ни и близки в чужбина...
1.2K
0
3
Мамо, мамо ти не знаеш
колко често мисля аз
за това, което си направила,
за това, че се пожертва зарад нас.
Не знаеше къде си тръгнала,
не знаеше какво те чака там.
От тук си тръгна ти посърнала
и такава ще се върнеш, знам...
Може външно да си подмладена,
да си свалила някой килограм,
но душата ти е състарена,
не си мисли, че нищичко не знам.
А чертата на компютъра мига
и чака да напиша още нещо.
Нима това нещо не стига,
но няма начин - съдби човешки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Всички права запазени
