На Родопа планина

2 dic 2009, 0:54

Poesía » Otra

1250 0 2

Родопа, моя песенна обител,

най-страдала, но горда планина,

Орфеев дух, на слабите крепител,

съдбовен зов над буйни стремена;

вълшебница, сподавена въздишка,

многовековен бащин благослов,

река златиста, гълъбова нишка,

прастара, свидна българска любов;

протяжен ек над борови върхари,

планински минзухар и синева,

потъваща сред есенни пожари,

над моравите каменни чела...

Родопа моя, топла и диханна,

жадуваща за обич и покой,

тъй млада си, макар и стародавна,

тъй дивна си под звездния порой!

Изчезнал бих подобно сянка реха

на трепетлика, скрита в пепелта,

в прегръдката ти - ласка и утеха,

омаен глас на извор в утринта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.