На Родопа планина
Родопа, моя песенна обител,
най-страдала, но горда планина,
Орфеев дух, на слабите крепител,
съдбовен зов над буйни стремена;
вълшебница, сподавена въздишка,
многовековен бащин благослов,
река златиста, гълъбова нишка,
прастара, свидна българска любов;
протяжен ек над борови върхари,
планински минзухар и синева,
потъваща сред есенни пожари,
над моравите каменни чела...
Родопа моя, топла и диханна,
жадуваща за обич и покой,
тъй млада си, макар и стародавна,
тъй дивна си под звездния порой!
Изчезнал бих подобно сянка реха
на трепетлика, скрита в пепелта,
в прегръдката ти - ласка и утеха,
омаен глас на извор в утринта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
