25 jul 2011, 0:05

На рождения ден на Йордан Кръчмаров

  Poesía
1.1K 0 7

 

 

НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

 

 

                                                                                               24 юли 1948 г.

 

Приятелю,

дойдох да ти прелея от моето вино,

дето, когато го пия, ме стиска за гърлото

и ми лъха на твоите стихове,

и ми говори с гласа на добрите ти гълъби,

и ме вика в лодката си Барба Анастаси,

и е тръпчиво като аромата на къпината,

която над гроба ти с тревожните залези гасне,

а сутрин изгреви за всички хора вика.

 

Не сме се виждали, а се познахме.

Към теб вървя преди да съм проходил още.

И пронизва ме с молитвите си твоят вятър,

и отнася ме все по-далеч от пошлото...

 

Дойдох през дупката от гвоздея в сърцето ти да зърна небето

и твоята звезда, която често нощем в сърцето ми свети.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарение на теб се докоснах до Поезията му!
  • Радвам се, Ачо, че си спрял талантливото си перо върху пресветлата личност на един от най-добрите добруджански и български поети, пренебрегван незаслужено във времето. Поздравления, Ачо, за аристократичния щедър жест към побратим...
  • !!!Докосващ финал!!!
  • Много добър стих! Поздрави!
  • Поклон!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...