25 июл. 2011 г., 00:05

На рождения ден на Йордан Кръчмаров

1.1K 0 7

 

 

НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

 

 

                                                                                               24 юли 1948 г.

 

Приятелю,

дойдох да ти прелея от моето вино,

дето, когато го пия, ме стиска за гърлото

и ми лъха на твоите стихове,

и ми говори с гласа на добрите ти гълъби,

и ме вика в лодката си Барба Анастаси,

и е тръпчиво като аромата на къпината,

която над гроба ти с тревожните залези гасне,

а сутрин изгреви за всички хора вика.

 

Не сме се виждали, а се познахме.

Към теб вървя преди да съм проходил още.

И пронизва ме с молитвите си твоят вятър,

и отнася ме все по-далеч от пошлото...

 

Дойдох през дупката от гвоздея в сърцето ти да зърна небето

и твоята звезда, която често нощем в сърцето ми свети.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарение на теб се докоснах до Поезията му!
  • Радвам се, Ачо, че си спрял талантливото си перо върху пресветлата личност на един от най-добрите добруджански и български поети, пренебрегван незаслужено във времето. Поздравления, Ачо, за аристократичния щедър жест към побратим...
  • !!!Докосващ финал!!!
  • Много добър стих! Поздрави!
  • Поклон!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...