25.07.2011 г., 0:05

На рождения ден на Йордан Кръчмаров

1.1K 0 7

 

 

НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

 

 

                                                                                               24 юли 1948 г.

 

Приятелю,

дойдох да ти прелея от моето вино,

дето, когато го пия, ме стиска за гърлото

и ми лъха на твоите стихове,

и ми говори с гласа на добрите ти гълъби,

и ме вика в лодката си Барба Анастаси,

и е тръпчиво като аромата на къпината,

която над гроба ти с тревожните залези гасне,

а сутрин изгреви за всички хора вика.

 

Не сме се виждали, а се познахме.

Към теб вървя преди да съм проходил още.

И пронизва ме с молитвите си твоят вятър,

и отнася ме все по-далеч от пошлото...

 

Дойдох през дупката от гвоздея в сърцето ти да зърна небето

и твоята звезда, която често нощем в сърцето ми свети.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарение на теб се докоснах до Поезията му!
  • Радвам се, Ачо, че си спрял талантливото си перо върху пресветлата личност на един от най-добрите добруджански и български поети, пренебрегван незаслужено във времето. Поздравления, Ачо, за аристократичния щедър жест към побратим...
  • !!!Докосващ финал!!!
  • Много добър стих! Поздрави!
  • Поклон!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...