НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ
24 юли 1948 г.
Приятелю,
дойдох да ти прелея от моето вино,
дето, когато го пия, ме стиска за гърлото
и ми лъха на твоите стихове,
и ми говори с гласа на добрите ти гълъби,
и ме вика в лодката си Барба Анастаси,
и е тръпчиво като аромата на къпината,
която над гроба ти с тревожните залези гасне,
а сутрин изгреви за всички хора вика.
Не сме се виждали, а се познахме.
Към теб вървя преди да съм проходил още.
И пронизва ме с молитвите си твоят вятър,
и отнася ме все по-далеч от пошлото...
Дойдох през дупката от гвоздея в сърцето ти да зърна небето
и твоята звезда, която често нощем в сърцето ми свети.
© Ангел Веселинов Всички права запазени