9 jun 2013, 19:46

На рождения си ден

  Poesía
911 1 17

НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН

 

 

Не знам прибавих ли една година към живота си,

отнех ли му безмилостно една,

но когато се потърсих върху нивите на глобуса,

намерих се във същата бразда,

 

в която бях от Сътворението още.

Почудих се, когато се повзрях около мен:

светът си беше същият старик немòщен,

звездите същите отгоре, същото море

 

и лепкава тревога ме прегърна със мъглата си –

зад мене никакъв нишан, че съм живял,

пред мене лес от едри глухи кактуси

с набодени на тръните му блян до блян...

 

А някъде зад него в приливни вълни

животът се изсипва върху пясъка със песни.

Една жестока мисъл вече ме души –

живях ли досега или висях недообесен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...