НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН
Не знам прибавих ли една година към живота си,
отнех ли му безмилостно една,
но когато се потърсих върху нивите на глобуса,
намерих се във същата бразда,
в която бях от Сътворението още.
Почудих се, когато се повзрях около мен:
светът си беше същият старик немòщен,
звездите същите отгоре, същото море
и лепкава тревога ме прегърна със мъглата си –
зад мене никакъв нишан, че съм живял,
пред мене лес от едри глухи кактуси
с набодени на тръните му блян до блян...
А някъде зад него в приливни вълни
животът се изсипва върху пясъка със песни.
Една жестока мисъл вече ме души –
живях ли досега или висях недообесен...
© Ангел Веселинов Все права защищены