На рождения си ден
НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН
Не знам прибавих ли една година към живота си,
отнех ли му безмилостно една,
но когато се потърсих върху нивите на глобуса,
намерих се във същата бразда,
в която бях от Сътворението още.
Почудих се, когато се повзрях около мен:
светът си беше същият старик немòщен,
звездите същите отгоре, същото море
и лепкава тревога ме прегърна със мъглата си –
зад мене никакъв нишан, че съм живял,
пред мене лес от едри глухи кактуси
с набодени на тръните му блян до блян...
А някъде зад него в приливни вълни
животът се изсипва върху пясъка със песни.
Една жестока мисъл вече ме души –
живях ли досега или висях недообесен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
