На ръба

23 dic 2015, 20:30

Poesía » De amor

655 0 3

На ръба

Ти спиш ли? Аз май че те събудих.

Видя ли сянката ми? Не - това бях аз,

безплътна, без душа, аз май че те учудих,

безпътна бродя в този късен час.

Ръба под мен е крехък и поддаващ,

ако залитна, май ще се спася,

от цялата поквара, в която се удавих -

сърцето ми не чака вече чудеса.

От болката награби то със пълни шепи,

от озверялото бездушие на този свят,

където днес се срина от лъжи нелепи

и от фалшиви чувства в черен цвят.

Заспивай вече! Остави ме да прекрача,

там дето няма мъка, слабост и тъга,

където няма да боли, да чувствам и да плача,

така решила е несретната ми лутаща съдба!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

janitza (Яница Аврамова)

2015-12-28T15:29:16+02:00

Ще рече, че преди стихотворението "От днес" всички мои творби, бяха по-скоро тъжни и правилно - писани са по усещане моментно. Идва ден, в който осъзнаването просто идва - ясно, освобождаващо, проглеждащо. Но това не идва просто така, доста съм поработила за да го постигна!
janitza (Яница Аврамова)

2015-12-28T11:31:52+02:00

Не, Валери, това стихотворение е написано доста преди бялата риза
janitza (Яница Аврамова)

2015-12-24T13:25:30+02:00

По-точно не може да бъде казано! Весели празници!