janitza (Яница Аврамова)
4 5
Dec 23, 2015, 8:30 PM

На ръба 

  Poetry » Love
686 0 3

На ръба

 

Ти спиш ли? Аз май че те събудих.

Видя ли сянката ми? Не - това бях аз,

безплътна, без душа, аз май че те учудих,

безпътна бродя в този късен час.

 

Ръба под мен е крехък и поддаващ,

ако залитна, май ще се спася,

от цялата поквара, в която се удавих - 

сърцето ми не чака вече чудеса.

 

От болката награби то със пълни шепи,

от озверялото бездушие на този свят,

където днес се срина от лъжи нелепи

и от фалшиви чувства в черен цвят.

 

Заспивай вече! Остави ме да прекрача,

там дето няма мъка, слабост и тъга,

където няма да боли, да чувствам и да плача,

така решила е несретната ми лутаща съдба!

© Яница Аврамова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще рече, че преди стихотворението "От днес" всички мои творби, бяха по-скоро тъжни и правилно - писани са по усещане моментно. Идва ден, в който осъзнаването просто идва - ясно, освобождаващо, проглеждащо. Но това не идва просто така, доста съм поработила за да го постигна!
  • Не, Валери, това стихотворение е написано доста преди бялата риза
  • По-точно не може да бъде казано! Весели празници!
Random works
: ??:??