На ръба
На ръба
Ти спиш ли? Аз май че те събудих.
Видя ли сянката ми? Не - това бях аз,
безплътна, без душа, аз май че те учудих,
безпътна бродя в този късен час.
Ръба под мен е крехък и поддаващ,
ако залитна, май ще се спася,
от цялата поквара, в която се удавих -
сърцето ми не чака вече чудеса.
От болката награби то със пълни шепи,
от озверялото бездушие на този свят,
където днес се срина от лъжи нелепи
и от фалшиви чувства в черен цвят.
Заспивай вече! Остави ме да прекрача,
там дето няма мъка, слабост и тъга,
където няма да боли, да чувствам и да плача,
така решила е несретната ми лутаща съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Аврамова Всички права запазени
