22 jun 2007, 12:59

На С.(2)

  Poesía
750 0 3
Когато ти казах,че се разделяме,
ти плачеше като дете.
Казах,че ни трябва малко време
и приятелство красиво ще ни събере.
Ти казваше,че искаш любовта ни вечно да живее...
ала моето сърце бе другаде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едва ли може да има приятелство след любовта
  • Поздрав,Таня!
  • Много,много тъжен стих!
    Обикновено така се случва,винаги за този,който няма чувства,за него приятелството е въпрос на време,но за този,който е обичал с толкова силни чувства,това на практика е напълно невъзможно,или възможно дори да се окаже,то този,който обича,винаги ще се надява на ещо повече от приятелство!!!
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...