22.06.2007 г., 12:59

На С.(2)

753 0 3
Когато ти казах,че се разделяме,
ти плачеше като дете.
Казах,че ни трябва малко време
и приятелство красиво ще ни събере.
Ти казваше,че искаш любовта ни вечно да живее...
ала моето сърце бе другаде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едва ли може да има приятелство след любовта
  • Поздрав,Таня!
  • Много,много тъжен стих!
    Обикновено така се случва,винаги за този,който няма чувства,за него приятелството е въпрос на време,но за този,който е обичал с толкова силни чувства,това на практика е напълно невъзможно,или възможно дори да се окаже,то този,който обича,винаги ще се надява на ещо повече от приятелство!!!
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...