7 jun 2016, 10:28

На С. Б.

  Poesía » Civil
552 0 4

Днес няма да ви занимавам с философия.
Историята, всъщност, е такава:
една жена със мускулна дистрофия,
с дома си бащин тихо се прощава.

 

Очите ѝ са влажни и блестят –
понякога животът е тегоба.
Спомените само ще стоят
между дома и земната утроба.

 

Безсилна да се бори със плътта,
далече от роднините, ще гасне.
Там някъде във свойта самота,
ще вярва, че животът е прекрасен.

 

Защото тя е силната жена!
И не робува никак на плътта си.
Тя знае, че най-тежката цена
заплащат неоткрилите духа си!

 

05. 05. 2016 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...