7 jun 2016, 10:28

На С. Б.

  Poesía » Civil
549 0 4

Днес няма да ви занимавам с философия.
Историята, всъщност, е такава:
една жена със мускулна дистрофия,
с дома си бащин тихо се прощава.

 

Очите ѝ са влажни и блестят –
понякога животът е тегоба.
Спомените само ще стоят
между дома и земната утроба.

 

Безсилна да се бори със плътта,
далече от роднините, ще гасне.
Там някъде във свойта самота,
ще вярва, че животът е прекрасен.

 

Защото тя е силната жена!
И не робува никак на плътта си.
Тя знае, че най-тежката цена
заплащат неоткрилите духа си!

 

05. 05. 2016 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...