7.06.2016 г., 10:28 ч.

На С. Б. 

  Поезия » Гражданска
345 0 4

Днес няма да ви занимавам с философия.
Историята, всъщност, е такава:
една жена със мускулна дистрофия,
с дома си бащин тихо се прощава.

 

Очите ѝ са влажни и блестят –
понякога животът е тегоба.
Спомените само ще стоят
между дома и земната утроба.

 

Безсилна да се бори със плътта,
далече от роднините, ще гасне.
Там някъде във свойта самота,
ще вярва, че животът е прекрасен.

 

Защото тя е силната жена!
И не робува никак на плътта си.
Тя знае, че най-тежката цена
заплащат неоткрилите духа си!

 

05. 05. 2016 г.
Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??