Днес няма да ви занимавам с философия.
Историята, всъщност, е такава:
една жена със мускулна дистрофия,
с дома си бащин тихо се прощава.
Очите ѝ са влажни и блестят –
понякога животът е тегоба.
Спомените само ще стоят
между дома и земната утроба.
Безсилна да се бори със плътта,
далече от роднините, ще гасне.
Там някъде във свойта самота,
ще вярва, че животът е прекрасен. ...