ani4ka_sl (Ани)
10 21
13 feb 2008, 18:55

На самотните души 

  Poesía
1203 0 4

Насред гората - вълчи вой.

Ужасен гръм, последван от порой.

Той броди сам, умислен в тъмнината,

а в душата му - пустиня е; къде е топлината?

Само голи камъни, сънуващи дъжда,

а устните му - хванали ръжда,

след поредния порой на любовта.

И неизплакани сълзи бунтуват му кръвта,

а яростта умело притъпява сетивата,

сляп е станал и не чувства

как нежно облива го небето,

а сухо остава му сърцето,

не вижда вече светлината на луната,

глух е за зова на своите събратя,

жива сянка търси сляпо любовта.

Той броди сам и вълк е неговото име през нощта.

© Ани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уникален стих . Браво хареса ми
  • пооправих го, дано ви хареса...
  • На мен ми хареса.Хубава идея,но можеше да я развиеш повече,това е доста кратко.

    Само голи камъни, сънуващи дъжда,
    а устните му - хванали ръжда,
    след поредния порой на любовта.
  • Успя да ме докосне.Много ми хареса.Браво!
Propuestas
: ??:??