14 ene 2011, 15:10

На сбогуване

2.2K 0 26

На сбогуване


Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията,
че празничното расо на свещеника
блести като перо от гарван
и осветява мястото,
което иглите на дъжда
ще татуират на сбогуване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Много ми хареса - и като позиция , и като лаконичност на изказа - като изсреляно е - след дълго отлежаване...
  • чудесно казано!!!
  • Колкото повече хора осъзнаят истината в твоя стих, толкова по-добре. Поздрав! Харесах!
  • Е, с тази очарователна образност и краткост на стиха (да е тясно за словото, широко за мисълта), си недостижим, братко...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...