14 янв. 2011 г., 15:10

На сбогуване

2.2K 0 26

На сбогуване


Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията,
че празничното расо на свещеника
блести като перо от гарван
и осветява мястото,
което иглите на дъжда
ще татуират на сбогуване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Много ми хареса - и като позиция , и като лаконичност на изказа - като изсреляно е - след дълго отлежаване...
  • чудесно казано!!!
  • Колкото повече хора осъзнаят истината в твоя стих, толкова по-добре. Поздрав! Харесах!
  • Е, с тази очарователна образност и краткост на стиха (да е тясно за словото, широко за мисълта), си недостижим, братко...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...