14 янв. 2011 г., 15:10

На сбогуване

2.2K 0 26

На сбогуване


Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията,
че празничното расо на свещеника
блести като перо от гарван
и осветява мястото,
което иглите на дъжда
ще татуират на сбогуване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Много ми хареса - и като позиция , и като лаконичност на изказа - като изсреляно е - след дълго отлежаване...
  • чудесно казано!!!
  • Колкото повече хора осъзнаят истината в твоя стих, толкова по-добре. Поздрав! Харесах!
  • Е, с тази очарователна образност и краткост на стиха (да е тясно за словото, широко за мисълта), си недостижим, братко...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...