14.01.2011 г., 15:10

На сбогуване

2.2K 0 26

На сбогуване


Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията,
че празничното расо на свещеника
блести като перо от гарван
и осветява мястото,
което иглите на дъжда
ще татуират на сбогуване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Много ми хареса - и като позиция , и като лаконичност на изказа - като изсреляно е - след дълго отлежаване...
  • чудесно казано!!!
  • Колкото повече хора осъзнаят истината в твоя стих, толкова по-добре. Поздрав! Харесах!
  • Е, с тази очарователна образност и краткост на стиха (да е тясно за словото, широко за мисълта), си недостижим, братко...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...