7 jun 2007, 9:20

На сбогуване

  Poesía
995 0 3
Честита загуба!
Видя ли? Победих!
Загубих повечето битки,
но пак спечелих, разбери!

За нашата война думи не оставих,
тръгвах си и пак се връщах,
преглъщах думите ти тежки и оставах пак сама,
затова съм си виновна, понеже в началото вярвах в твоята лъжа.

Сега е Тя наред,
нека те прибира вкъщи, когато си пиян,
нека те прегръща, когато ти е тежко,
или от нещо те е срам!

Не я съди, ако изобщо те обикне,
не я ранявай, за да не я боли,
не я лъжи тъй, както лъга мене,
а ако стане нещо, спри и помисли!

Обичай тъй, както мене не успя.
Не те виня, че те нямаше до мен и в съня.
От днес си чужд за мене и няма да те спра.
Не мога! Това не ще си го простя!

Благодаря за вечерите,
когато си играех с теб.
Радвам се! Не търсех огън,
у тебе има само жар от лед!

Сега разбра ли? Не те обичах!
Не съм обичала и никой друг.
На лъжа с лъжа се отговаря,
днеска беше ти, утре ще е някой друг.

Дано да си щастлив,
от сърце ти го желая,
но свободна нека Тя е,
за да не видиш близко края в любовта!

А на любов с любов се отговаря,
когато има обич в две сърца до края.
Но ти не си оставил дори едничък спомен скрит,
понеже всичко отдавна с гумичка изтрих!

Това желаех да ти кажа.
Сега ще си вървя!
Врата след мене не затваряй,
за да чуваш от миналото ми песента!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Като се поосвободя малко ще го издокарам пък и това е написано за специален човек който трябва да си получи нужното!Аз му обещах!
  • Краси, поогледай го, пипни го малко и ще стане още по-хубав!
    /на места се губи ритъма.../
    Поздрави!
  • Страхотно е!Продалжавай само така !

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...