7.06.2007 г., 9:20

На сбогуване

992 0 3
Честита загуба!
Видя ли? Победих!
Загубих повечето битки,
но пак спечелих, разбери!

За нашата война думи не оставих,
тръгвах си и пак се връщах,
преглъщах думите ти тежки и оставах пак сама,
затова съм си виновна, понеже в началото вярвах в твоята лъжа.

Сега е Тя наред,
нека те прибира вкъщи, когато си пиян,
нека те прегръща, когато ти е тежко,
или от нещо те е срам!

Не я съди, ако изобщо те обикне,
не я ранявай, за да не я боли,
не я лъжи тъй, както лъга мене,
а ако стане нещо, спри и помисли!

Обичай тъй, както мене не успя.
Не те виня, че те нямаше до мен и в съня.
От днес си чужд за мене и няма да те спра.
Не мога! Това не ще си го простя!

Благодаря за вечерите,
когато си играех с теб.
Радвам се! Не търсех огън,
у тебе има само жар от лед!

Сега разбра ли? Не те обичах!
Не съм обичала и никой друг.
На лъжа с лъжа се отговаря,
днеска беше ти, утре ще е някой друг.

Дано да си щастлив,
от сърце ти го желая,
но свободна нека Тя е,
за да не видиш близко края в любовта!

А на любов с любов се отговаря,
когато има обич в две сърца до края.
Но ти не си оставил дори едничък спомен скрит,
понеже всичко отдавна с гумичка изтрих!

Това желаех да ти кажа.
Сега ще си вървя!
Врата след мене не затваряй,
за да чуваш от миналото ми песента!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!Като се поосвободя малко ще го издокарам пък и това е написано за специален човек който трябва да си получи нужното!Аз му обещах!
  • Краси, поогледай го, пипни го малко и ще стане още по-хубав!
    /на места се губи ритъма.../
    Поздрави!
  • Страхотно е!Продалжавай само така !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...