На сбогуване
Видя ли? Победих!
Загубих повечето битки,
но пак спечелих, разбери!
За нашата война думи не оставих,
тръгвах си и пак се връщах,
преглъщах думите ти тежки и оставах пак сама,
затова съм си виновна, понеже в началото вярвах в твоята лъжа.
Сега е Тя наред,
нека те прибира вкъщи, когато си пиян,
нека те прегръща, когато ти е тежко,
или от нещо те е срам!
Не я съди, ако изобщо те обикне,
не я ранявай, за да не я боли,
не я лъжи тъй, както лъга мене,
а ако стане нещо, спри и помисли!
Обичай тъй, както мене не успя.
Не те виня, че те нямаше до мен и в съня.
От днес си чужд за мене и няма да те спра.
Не мога! Това не ще си го простя!
Благодаря за вечерите,
когато си играех с теб.
Радвам се! Не търсех огън,
у тебе има само жар от лед!
Сега разбра ли? Не те обичах!
Не съм обичала и никой друг.
На лъжа с лъжа се отговаря,
днеска беше ти, утре ще е някой друг.
Дано да си щастлив,
от сърце ти го желая,
но свободна нека Тя е,
за да не видиш близко края в любовта!
А на любов с любов се отговаря,
когато има обич в две сърца до края.
Но ти не си оставил дори едничък спомен скрит,
понеже всичко отдавна с гумичка изтрих!
Това желаех да ти кажа.
Сега ще си вървя!
Врата след мене не затваряй,
за да чуваш от миналото ми песента!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Баротева Всички права запазени
