12 nov 2019, 8:07

На сбогуване

  Poesía » Otra
556 0 2

Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават...
Падаме ли в залеза карминен?
Страдаме ли? Мъка ни отвява.
Късно е. Ела да ме прегърнеш!
Може ли при мен да се завърнеш?
Сигурно тогава ще ме зърнеш...
В моята звезда ще се превърнеш.
Кървава луна се възцари.
В стаята от думи и мечти
зная, че сияеш, но боли...
Там, където искаш, ме водѝ.

В тиха мекота ме настанѝ.
С фина лекота ме целунѝ.
Дрехата ми бяла съблечѝ.
Аз те бях желала...

Но преди...
Забравѝ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...