На сбогуване
Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават...
Падаме ли в залеза карминен?
Страдаме ли? Мъка ни отвява.
Късно е. Ела да ме прегърнеш!
Може ли при мен да се завърнеш?
Сигурно тогава ще ме зърнеш...
В моята звезда ще се превърнеш.
Кървава луна се възцари.
В стаята от думи и мечти
зная, че сияеш, но боли...
Там, където искаш, ме водѝ.
В тиха мекота ме настанѝ.
С фина лекота ме целунѝ.
Дрехата ми бяла съблечѝ.
Аз те бях желала...
Но преди...
Забравѝ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
