На сбогуване
Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават...
Падаме ли в залеза карминен?
Страдаме ли? Мъка ни отвява.
Късно е. Ела да ме прегърнеш!
Може ли при мен да се завърнеш?
Сигурно тогава ще ме зърнеш...
В моята звезда ще се превърнеш.
Кървава луна се възцари.
В стаята от думи и мечти
зная, че сияеш, но боли...
Там, където искаш, ме водѝ.
В тиха мекота ме настанѝ.
С фина лекота ме целунѝ.
Дрехата ми бяла съблечѝ.
Аз те бях желала...
Но преди...
Забравѝ...
© Димитър Драганов All rights reserved.
