15 may 2020, 0:25

На село

767 0 0

На село аз обичам

баба да ме води,

по ливадата да тичам,

в гората да ме поразходи.

Камъчета във реката

да хвърлям до насита,

да скачам във водата

с усмивка дяволита.

На баба да помагам

в голямата градина,

с ръчичка да посягам

към храстчето с малини.

Шарената котка да погаля,

вода на кучето да дам,

кокошките със жито да нахраня,

защото вече съм голям.

А вечер, след игри на двора,

сгушен в баба, най обичам.

Заспивам, капнал от умора, 

докато приказка ми тя прочита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иделина Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...