15.05.2020 г., 0:25

На село

761 0 0

На село аз обичам

баба да ме води,

по ливадата да тичам,

в гората да ме поразходи.

Камъчета във реката

да хвърлям до насита,

да скачам във водата

с усмивка дяволита.

На баба да помагам

в голямата градина,

с ръчичка да посягам

към храстчето с малини.

Шарената котка да погаля,

вода на кучето да дам,

кокошките със жито да нахраня,

защото вече съм голям.

А вечер, след игри на двора,

сгушен в баба, най обичам.

Заспивам, капнал от умора, 

докато приказка ми тя прочита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иделина Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...