15 мая 2020 г., 00:25

На село

764 0 0

На село аз обичам

баба да ме води,

по ливадата да тичам,

в гората да ме поразходи.

Камъчета във реката

да хвърлям до насита,

да скачам във водата

с усмивка дяволита.

На баба да помагам

в голямата градина,

с ръчичка да посягам

към храстчето с малини.

Шарената котка да погаля,

вода на кучето да дам,

кокошките със жито да нахраня,

защото вече съм голям.

А вечер, след игри на двора,

сгушен в баба, най обичам.

Заспивам, капнал от умора, 

докато приказка ми тя прочита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иделина Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...