15 мая 2020 г., 00:25

На село

768 0 0

На село аз обичам

баба да ме води,

по ливадата да тичам,

в гората да ме поразходи.

Камъчета във реката

да хвърлям до насита,

да скачам във водата

с усмивка дяволита.

На баба да помагам

в голямата градина,

с ръчичка да посягам

към храстчето с малини.

Шарената котка да погаля,

вода на кучето да дам,

кокошките със жито да нахраня,

защото вече съм голям.

А вечер, след игри на двора,

сгушен в баба, най обичам.

Заспивам, капнал от умора, 

докато приказка ми тя прочита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иделина Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...