Лятото школо̀то, пусто опустело,
затова Иванчо отишъл на село.
Срещат го на двора с радостна усмивка
както дядо Ваньо, тъй и баба Живка.
„ Ха, добре дошъл си, наше внуче мило
чух, че за село̀то си се затъжѝло,
баба ти от заран пържи ти мекици,
я си дай бележника пълен със шестици.
Браво, здраво учил си в горен клас премина,
ето ти парѝчка, тъй и догодина!”
Седнал Ванко, хапнал топлите мекички
с чаша прясно мляко, май че от козички. ...