На село
Лятото школо̀то, пусто опустело,
затова Иванчо отишъл на село.
Срещат го на двора с радостна усмивка
както дядо Ваньо, тъй и баба Живка.
„ Ха, добре дошъл си, наше внуче мило
чух, че за село̀то си се затъжѝло,
баба ти от заран пържи ти мекици,
я си дай бележника пълен със шестици.
Браво, здраво учил си в горен клас премина,
ето ти парѝчка, тъй и догодина!”
Седнал Ванко, хапнал топлите мекички
с чаша прясно мляко, май че от козички.
Толкоз му харесало, че решил с пара̀та
мляко да си купи. „Де е млекомата?”
Дядо се подсмихнал и му рекъл благо:
„Ела да ти покажа, мое внуче младо!”
Тръгнали са двама, обиколили двора
и за изненада спряли пред ...обора.
Вътре дъвчат слама направо от земята,
четири козлета и майка им, козата.
„Ей го там се блещи твоят млекомат!”
Ванко я оглежда, ту отпред, отзад ...
нещо е объркан, чуди се и мае:
„Де да пусна левчето, да му се не знае?!?!”
Дядо му се смее, менче му подава:
„Млякото доѝ се, с левче тук не става!”
Сяда и показва: „Вимето измиваш,
после със ръцете леко масажираш,
ето, вече менчето пълни се със мляко!”
Ванко възхитен е: „Еха, много яко!
Но кажи ми дядо, там във млекомата,
кой пресипва менчето, кой доѝ козата?”
Ой, те теб Иванчо, гражданче на село
млякото не знаеш от къде се взело,
утре да попиташ, Ванко за яйцата,
нека ти подскажа – не идват от кората!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Банков Все права защищены
