На семейството ми
„Егоизъм“
(на семейството ми)
Вечер
си ям сандвичите
с неизмита домашна маруля,
по която са лазили плужеци -
за да не ви събудя...
Мразя плужеци!
Не мога да не пуша след ядене
и минавам през вратите -
като духче..
Не! По-тихо -
като мисъл.
А вие ми казвате,
че съм егоист!
А на мен просто ми се рисува...
Извинявайте,
че съм художник!
-----------------------------------
„... значи ме обичат“
(на майка и татко)
Майка ми и баща ми
усилват парното на макс,
когато е студено...
... и не достатъчно,
макар че сме достатъчно бедни.
... значи ме обичат
повече от достатъчно.
... достатъчно е да ги
обичам и аз.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Стопли ми сърцето, Антония, но ще трябва даста да се поошлайфам до невероятност
-S -
Мерси, Северина! Щом съм жив, значи детето в мен все още не си е отишло напълно. Въпросът е така да го поддържаме в нас, че да преобладава.
Весела неделя от мен! -
Мисана, не мисля да губя детското в себе си по абсолютно никакъв начин! Давам всичко от себе си, за да не си тръгва и го поливам почти всеки ден(понякога наистина забравям, че трябва да се грижа за него, за да не си отиде). Надявам се да може да си съжителстват с порастналото в мен - без особен проблем. Твоят коментар ме подсеща за един стар текст, може и да го пусна (: Благодаря за милия коментар, надявам се детето да се е върнало, за малко поне, и при теб -С
-
Трогателна си, Северина. Голямо дете си, а същевременно и талантлив поет. Жалко, че детето ще отмине. Харесва ми чистотата на душата ти.
Но времето прекарва всичко през отворите си - през сивите си хриле, през които преминава и самото Небитие...
Желая ти нови хрумвания и да не ти пука. Пиши както ти идва отвътре. Никакво стягане. Иначе поезията сублимира.
Твой: Мисана
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
