На семейството ми

Comments

• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  Стопли ми сърцето, Антония, но ще трябва даста да се поошлайфам до невероятност -S

  2014-04-30T15:15:03+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Мерси, Северина! Щом съм жив, значи детето в мен все още не си е отишло напълно. Въпросът е така да го поддържаме в нас, че да преобладава.
  Весела неделя от мен!

  2014-04-26T21:18:48+03:00
• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  Мисана, не мисля да губя детското в себе си по абсолютно никакъв начин! Давам всичко от себе си, за да не си тръгва и го поливам почти всеки ден(понякога наистина забравям, че трябва да се грижа за него, за да не си отиде). Надявам се да може да си съжителстват с порастналото в мен - без особен проблем. Твоят коментар ме подсеща за един стар текст, може и да го пусна (: Благодаря за милия коментар, надявам се детето да се е върнало, за малко поне, и при теб -С

  2014-04-26T12:18:28+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Трогателна си, Северина. Голямо дете си, а същевременно и талантлив поет. Жалко, че детето ще отмине. Харесва ми чистотата на душата ти.
  Но времето прекарва всичко през отворите си - през сивите си хриле, през които преминава и самото Небитие...
  
  Желая ти нови хрумвания и да не ти пука. Пиши както ти идва отвътре. Никакво стягане. Иначе поезията сублимира.
  
  Твой: Мисана

  2014-04-25T20:38:21+03:00