2 feb 2008, 14:02

На сестра ми

  Poesía
6.2K 0 8

Вярвах ти

и исках да е друго...

Да си моята

по-инаква страна;

при тебе да открия

топъл покрив,

когато ми е болно от света;

да седнем

без тревогите

на вино,

да помечтаем

с пламнали очи

за всичките оставащи години

пред огъня,

та в нас да загори!...

Вярвах ти...

И исках да е зряла

нашата любов

като сестри.

Исках

да си мое

огледало

и живот,

и радост да си ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдита???
    Аз пък останах с впечатление, че миналото време е защото е намерила това, което е искала да намери в сестра си.
    Исрено се надявам да е така, а ако все пак не е - пожелавам да стане много скоро.

    ПП: Аз си имам кака (по-малката сестра съм) и този стих много ми допадна.
  • Чудесно е!
  • Руми, много често се насочваме към неправилните хора. Сигурна съм, че между нас, поетите от този сайт ще ти е много по лесно да откриеш братя и сестри, които няма да носят кръвта ти, но ще носят душата ти, хора с които ще ти е топло и уютно на чаша вино и с които и тишината ще говори. Не бъди сърдита на родната си сестра, опитай се да и простиш. Сигурна съм, че много те обича, но просто е ралична, съвсем различна от теб. :*
  • Благодаря на всички, които четат моите стихове. Имам една малка, но много важна молба - не оценявайте чувствата ми, не се опитвайте да тълкувате живота ми. Ще се радвам на вашите мнения и рецензии относно качеството и въздействието на самите стихове. Искам мнението ви за литературната стойност на това, което съм написала. И аз от своя страна се опитвам да правя същото за вашите произведения. Радвам се на всяко мнение, независимо дали ми харесва или не. Още веднъж - много благодаря, че ме четете!
  • Явно не си намерила в нея това, което си търсила...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...